"Stand Up Guys" Мъже за пример или Ал Пачино – Любов моя!

С нещо ми напомня на Чарли Чаплин, особено облечен в костюм, с ръце в джобовете....типичен хлапак, абсолютен клошар, завършен хулиган, зашеметителен очарователник...Дори на 73, когато се развихри в преображенията си, го намирам за далеч по-сексапилен от Gerard Butler...

 

Когато той потъне в ролята си, потъването е по-знаменателно от това на Титаник, но е... издигане, към небесата, където право на своя звезда имат само филмовите светини.А той е моята..завинаги!

Искам да го гледам в черно-бели, неми филми – като „Хлапето”, в любовни саги като „Птиците умират сами”, в не съвсем любовни, но обречени да ми бъдат любов за цял живот ленти като „Усещане за жена”, в разтърсващи трилъри, в които трусът е ТОЙ, искам да го гледам, докато свят ми се завие и този световъртеж да ме държи 3 метра над скуката и над черно-бялото в живота.
Тук ще си сложа спирачка, иначе няма да стигна до филма, просто ще е поредното обяснение в любов към моята голяма кинолюбов.

  

Сигурна съм, че първите кадри на „Мъже за пример” ще извади и от вашата уста възклицание „Леле, колко е остарял” Кой? Ал? Шегувате се! Той няма нищо общо нито с възрастта, нито със старостта!

Или "Смъртта не е по-близо до старите, отколкото до новородените, нито пък животът”, както казва един мой друг любимец  Джубран Халил Джубран.

 

Мъже за пример е филм за отминалата младост, за носталгията по безразсъдството й и настървението, с което се опитваш да се надрусаш  до смърт с този наркотик, преди да се примириш със смъртността и тленността..

Черно-бял в емоционалната си стилистика, крещящо иносказателен за този, който има уши да чуе, фино докосващ сетивата като нежни струни, въпреки бруталните акорди, с които е изпъстрена сюжетната мелодия .

Винаги съм аплодирала режисьорски и продуцентски саможертви, които залагат само на титанично актьорско присъствие, за сметка на декори, ефекти, масовки и прочие подробности. „Мъже за пример” е точно такъв ярък, оскъдно диалогичен пример.

Звездното трио в този филм \Al Pacino, Christopher Walken, Alan Arkin\ е шедьовърно – гротескно, допълващо се, възкръсващо от пепелта, изпепеляващо рано или късно всички „ама защо” на зрителя.

 

Сюжетът накратко: трима престъпни гении се събират в един ден от залеза на живота си, да покупонясват като за последно или да сритат задници за последно. Над единия тежи като дамоклев меч поетото обещание да убие най-добрия си приятел точно в този ден на „прощаване” или да пожертва собствения си живот и този на внучката си..

„Откога не си се изповядал?
Плюс минус 60 години!
Дотук прострелях един в капачката и един в ръката, откраднах доста предписани лекарства и жестока кола. Ударих корейски продавач в лицето и му откраднах дрехите..И изчуках руска проститутка 4 пъти.
Всичко това днес?
Да! Но направих и добри неща..Аз погребах приятел. Помогнах на млада жена да си върне живота..Облекчих болката на най-добрия си приятел”

 

Един носталгичен филм с ретро душа, за мъжкото приятелство, за адреналина, който може да изправи най- немощното тяло, за сантиментите на сърцето, дори когато носи белезите на стотици куршуми, за изгревите и залезите в живота ни...

 

„Сега има един човек по-малко, който знае имената ни, който помни детството ни, с който сме споделяли всеки момент..Казват, че умираме 2 пъти, веднъж когато душата напусне тялото и веднъж, когото последният ни познат спомене името ни..И тогава животът ти е забравен. Като на всички останали шибаняци, имали честта да живеят...”

Едно нещо знам със сигурност – Ал Пачино няма да умре с последния, споменал името му, просто защото е безсмъртен! А едно от моите последни желания би било да гледам филм с НЕГО, за да отнеса със себе си частица от вечната магия на киното.

Честно казано – не мога и не искам да направя заключение за художествените стойности на лентата, защото ги измервам с една безспорна величина,  а тя е харизмата на трите звезди, чийто общ стаж на големия екран е над 150 години и аз мога само да благовея пред енигмата на тяхната спойка!