Милея за българската икономика, страстно и перманентно, затова всеки път като си прибирам касовата бележка от Carrefour, Billa, Piccadilly, изпитвам смазващо чувство за вина. Минавам през душевни и патриотични колизии, които ми докарват киселини и си обещавам, че никога повече и едно яйце няма да купя от чуждестранните хипермаркетисти..до следващия път...По повод на моите вълнения Данини, се размислих как така неусетно се превърнах в родоотстъпник един вид и яхнах количката на западен консуматор, която върви барабар с излишни покупки и разходи, разбира се!
Започнах мисленето от Женския Пазар, той ми е като емоционална ахилесова пета, един вид!
"Мъжки цигари, дамски цигари, госпожа?" Това е традиционният поздрав, с който мургави дон корлеонета на цигарената мафия те посрещат в началото на емблематичния Женски Пазар в София и мантрата за никотинова далавера, артистично декламирана на развален български, те съпровожда през целия екзотичен фруктово - зеленчуков трип от чешмата с Пикаещото момченце до Екзарх Йосиф.
Тъй като съм родена под щастлива звезда и домашното ми седалище е ситуирано именно в този аристократичен столичен район (бил е такъв, без майтап), милите пласьори на EvA и KaLEria са ми толкова познати до един, че ако Родните Органи решат да направят макар ПР-чистка, нека се свържат с мен! Имам само едно условие - да ме включат после в Програмата за защита на свидетели и ми осигурят квартирка в някоя китна столица, в която не се пуши чак толкоз.
Та събота е да речем, невръстният ми наследник, който генерира денонощно енергия за 2 Теца и 1 АЕЦ започва да ме врънка от сутринта: "Мамо, айде да направим едно кЛъгче из ПазаЛа". Тъй като детски площадки и паркове околовръст - йок, ПазаЛът е един вид развлекателна дестинация, която все по-малко съчетавам с шопинг.
Стартираме значи клъгчето и спирам до една китна сергийка да купя мандаринки за детенце. Наредени отпред като слънчица начи, да ти проговорят, ама това само в оркестрината на сергията, към задните редове видимост няма. Моля вежливо собственика на зарзавата да ми отмери 1 кг с икрена молба да не ми слага развалени, щото са за детето – редовно използвам таз манипулация, и той сръчно започва да мята НЕЩО в непрогледно черна, непрозрачна торбичка, която още по-сръчно завързва на възел, преди тържествено да ми я връчи. "1.50, како!" Умирам си да се почувствам почти кръвна роднина на мургавел, да не говорим за кака! Взимам се бохчата с покупката и мазохистично се запътвам към една контролна везна, има и такива по пазара - Будка 3 след кебапчетата вдясно. Безстопанственият кантар за лични справки отчита 780 грама и аз се традиционно се развеселявам! Настъпва моментът да надникна в непрогледно черната торбичка, въздъхвам облекчено - има поне 2 неразвалени от 10 мандаринки, което си е постижение. Ако се върна да вдигам скандал, ще си създам само негативни емоции, които са ми противопоказни, защото иначе ще вляза в новините, затвора или и двете. Тук и ще те напсуват на всякакъв език, ако си искаш белите права, и ще те натупат, ако настояваш, може и до кръвопролития да се стигне, присъствала съм на всякакви екшъни.
Клъгчето продължава, а аз прехвърлям през главата си кадри от един Френски Женски Пазар, каквито редовно съзерцавам по любимите ми травел телевизии и се вайкам на ум самосъжалително, защото сравнението е драматично.
На столичния "кооперативен" пазар има само прекупвачи на стока за изхвърляне от борсата в Слатина.
Преди година за цвят, така да се каже, тук-таме имаше находчиви бабки с букетчета кокичета и магданоз в треперещите си пенсионерски ръце, но бидеха позорно и окончателно изхвърлени от тържището, щото не си плащат за сергия, а минават метър, демек не наливат данъци в държавната хазна.
И за тях не ми е носталгично, защото и бабите не са това, което бяха. Аз персонално като видех баба с кофа домати, се мятах с умиление на врата й, плащайки с радост двойно за "градинско", докато един ден не видях блага нелегална търговка на преклонна възраст да пълни изпразнената си градинска кофичка от легалната сергия на колегата - ром, който поне има доблестта да не претендира за автентичност на продукцията!
Освен развалени домати, картофи реколта 2005, банани 8-мо качество, тук можеш да си закупиш изгодно „Отрова за мишки, мравки и съселЕ”, „ножчета ДжЕлет”, мултифункционално ренде, което може и дърва да цепи, един вид, и още мнооого чудни продукти, които се продават само ТУК.
О, да не забравя, можете да си купите изгодно и агнешко за Великден, но внимавайте дали е от агне, защото за предния светъл празник се обзаведохме с бутче, което придоби странен цвят, къщата се изпълни с още по-странен мирис, а ако ритуалното животно можеше да възкръсне, така де, на Възкресение стават чудеса, със сигурност нямаше да блее, а да лае! Защо ли, защото го дадохме на кученцето в двора, но то категорично отказа да се наслади на празничната трапеза категорично! И кучетата не са канибали все пак!
Иначе атмосферата е много етно, екзотична, демократична, детето ми никога няма да мрази цигани като мен например, щото на пазала други НЕМА, та редовно се закача с малките бъдещи продавачи, които вообще немат нужда от детски градини, живеят си волно и щастливо и се самоотглеждат.
Толкова по въпроса за Женския Пазар, който ми е като втори роден дом, но все по-често мисля да мигрирам далеч от смрадта на развален плод и зеленчук.
Заключение: Кръгчето из Кирков е като представителна извадка за статуса на родната цъфналост и вързалост и колкото ми се иска да я подпомагам, толкоз си казвам "Бягайте, крачета и право в Пикадили примерно, ме заведете".
Защото колкото и да сме на Изток от Запада, и въпреки съюзите и пактовете, на които сме пълноправни членове, това, което ни прави мааалко от маааалко европейци, са подредените, светли, огромни хипермаркети. Да обикаляш напред-назад и да мяташ разни неща в количката е много буржоазно, много далеч от соц-недоимъка и много привлекателно за всеки, който открива очарованието на консуматорското мислене, поведение и охолство.
И още: в Европейския Магазин избираш сам плодовете и зеленчуците, вместо чевръсти мазни пръсти с тен да ти пробутват отпадъка от Слатинската Борса. Друг е въпросът, че И тук източниците на витамини нямат нищо общо с бабината ни градина.
Тук никой не псува, усмихва се, пита дали всичко е било наред с пазаруването и винаги можеш да се оплачеш като европеец, ако нещо не ти хареса.
Пресен пример - при първото ми посещение в удобно открития на 2 метра от къщи Карфур, се оказа, че се ми маркирали цяла торта вместо парченце - така да се каже като "Добре Дошли, надяваме се, че ще бъдете наш редовен клиент". Открих таз подробност случайно, докато си вадех изпомачканите касови бележки от джоба. Нямах време в следващите дни, но седмица по-късно се присетих и привиках управителя на въпросния търговски обект на любезен разговор тет-а-тет, в следствие на който разликата ми беше
немедлено възстановена - за ръчичка с искрени и много извинения. Ха, открийте 10-те разлики между това цивилизовано поведение на търговец към клиент и моя познайник с мандаринената сергия, ситуиран на 100 метра - посока бул. Христо Ботев.
Затова ще продължа да ходя в Карфур, и ще ползвам Женския Пазар като атракционен парк, като се надявам екстериорът му да придобие европейски вид рано или късно. А някоя умна глава да стори така, че да бъде отново населен от производители, които продават български домати с вкус на слънце, салата с капчици роса по нея, яйца с жълт жълтък от свободни кокошки, пресно сирене и прочие биопродукти.
А ние, с радост да плащаме по-скъпо за любовта и собственоръчните грижи на стопанина, превърнали семето в зеленчук или плод с вкус на живот.
Надявам се също малките квартални магазинчета да не фалират, а вместо това да се профилират и продават деликатесни качествени български продукти, които не можем да намерим в хипермаркетите, защото качеството не може да си позволи отстъпката, изискуема от монополистите.
Надявам се да се появят малки фурнички и сладкарнички, от които да мога да си купя току що изпечено бяло хлебче с румена коричка, а не нарязано и подредено в плик.
Знам, че всичко това звучи ностагично, идеалистично, наивно, но не чак толкова, защото на Запад има хляб за всички - от Хиперите до уютните малки бакалии, в които местните се отбиват да побъбрят със собственика и да си припомнят вкуса на ...истинския, а не пакетирания живот.
No comments:
Post a Comment