„Dear John”/ С дъх на канела

 












Обичам съботата и канелата - любима поръска на разкошното ми, огромно уикенд капучино, и логично не пропускам филми, които някой незнаен събрат по канелена пристрастеност е превел незнайно защо така: „Dear John”/ С дъх на канела.

От друга страна не харесвам откровено любовните драми с пяна от розови облачета, но в тази имаше толкова много емоционална канела върху наглед пастьоризираното мляко от холивудска кутия, че с удоволствие изгълтах това съботно кинокапучино!



ТОЙ
Ще започна и ще свърша вероятно с потресаващо сексапилния Джон с най-нелепото име в гилдията - Tatumhanning Tatum. Четвъртита челюст, изсечени скули, сини очи, нелепо детински трапчинки, поглед, който може да те накара да се разпаднеш на канелен прашец от желание, ммм, левентът определено впечатлява с екранно присъствие и те влюбва с мъжкарско-неподправената си харизма.



История или Емоция
Dear John! Не е любовна драма, тя е любовна поезия...С чисти рими, кратки строфи, без излишна сълзливост, без грам секс, който да превърне лириката в обикновен разказ за привличане.
Отдавна не съм гледала холивудска продукция, в която касова изобилна плът да не запълва екрана ми през половината време, и точно тази режисьорска "саможертва" превърна въпросната лента в специална..поне в моите очи. Фокусирането на камерата върху голямата, драматична любов, тази за цял живот, като от филмите, а не консумацията й, за мен е истинска находка!

















Трудно е да разкажеш Dear John, запомняш миговете, които са те стиснали за гърлото, сълзите в прекрасните очи на мъжагата с непроизносимо име, запомняш епизодите, в които говорят същите тези очи, а не устните му... Колкото и руса и безлична да е екранната му половинка, не мога да отрека, че и нейните очи са прецизно подбрани, за да спретнат един невероятен любовен комплект: мъжкар с нежно сърце - идеалистка, който определено докосва сантименталното Аз на зрителя.

















Семейството
Този филм е и елегия за семейството, което никога не си имал и за това, което не си осъзнавал, че имаш – с лазанята в неделя вечер и потракването на вилици в тишината на повтаряемия уют.
За трагедията на обречените да не могат да говорят за чувствата си и да ги показват!
(Благодаря на Бог за глупавата си, прословута, обречена да пребъде докато аз светувам, емоционалност!)
Тук, в името на обективността, трябва да отбележа, че връзката баща-син е много по-завършена сюжетно и емоционално от романтичната между двамата млади, която остава някак идеалистична, илюзорна, и може би точно затова красива!


















Писмата
Изпълнена съм с носталгия по епистоларния keep-in-touch, което никога не може да се сравни с натискането на бутона Send в менюто на електронната ти поща. Боже, колко ми липсват писмата, написани на раирани или карирани листа от тетрадки, с дузина марки, с цялата обич и липса, която знаеш, че те чака в белия плик, с препрочитането им, със събирането им в кутии, като хербарий от спомени, за да запазиш съкровени мигове от съществуването си, състояния на ума и сърцето, откровения... Сори за лирическото отклонение! И макар дълбочината на отношенията между Него и Нея да се губи някъде в кореспонденцията, която хвърля мъгла от нереалност върху любовта им, аз лично нямам против този "сюжетен бъг".


Заключение
Dear John си има всичко и с не дразни с нищо, освен с предозирането на някои съставки и наивитета на някои моменти.
Остава
Винаги ще помня, че ако затвориш едното си око и насочиш палец към луната, тя пасва идеално на размера му, досущ като половинките, които се търсят цял живот.
"И мили Джон, знам едно нещо, колкото и години да минат, знам едно нещо, което ще е истина винаги! Ще се видим скоро"