Сериалите – дрога с много подобрители

Преди няколко години отказвах да гледам сериали, ей така – от културна снобария. „Презирах” всички серийни зомбита и с лекота изброявах поне 100 алтернативи за губене на време пред упадачния уклон да седиш с часове пред плоския екран и да гълташ епизод след епизод с наркоманска страст и дебилен поглед.
Оказа се, че в сериалите има толкова е-та и подобрители, че могат да пристрастят дори най-големите въздържатели като мен. Досущ като вредната храна – винаги давам пример с КФС, която ненавиждам, но пък консумирам заради тайните съставки в панировката, които ме карат да се чувствам щастливо надебеляла за минути...
Към днешна дата в дневника на мойто киноманско крушение и серийно падение, ще прочетете само две заглавия, което си е скромно залитане – испанския El Internado и руския Кухня...Но пък ако обърнете внимание на съществени детайли като изписани преди това страници и списък с чакащи заглавия, диагнозата е ясна.
По повод на разяждащите ме постоянно угризения, си самоорганизирам психотерапия - влизам във форумите и чета теми „Кой какви сериали гледа”. Минимумът на тамошните отличници  е 10 по едно и също време, аз изобщо не мога да ги стигна тези маратонци, казвам си и пускам следващата серия на чакащия ме 20-ти епизод на 6-ти сезон...
Искам да имам подръка една мини машина на времето и да се върна няколко години назад, за да изгледам отначало:
....Всички сезони на Династията на Тюдорите - за 3 нощи















Рим  –  за 2, да получа частична амнезия след последния епизод и да се върна на първия...


Борджиите – безсъници с Джереми Айрънс

Спартак – Кръв и пясък, отказвах до последно да гледам комикси, а после изтрещях по него, пристрастих се направо...
Викингите – кървища  на килограм, които пия като върколак...
Абатството Даунтън ме връща в епохата на любимите ми „Гордост и предразсъдъци” и е мойта любима английска приказка...
The White Queen – едно от новите ми страстни забежки с исторически сюжет.



Игра на тронове (Game of Thrones) – мразя фантасмагории, обичам тази фантастична лента...
Други:
Правителството – датски, политичски, човешки, просто разкошен
Костюмари – абсолютният ми фаворит, обичам тези момчета

Banshee – чакам следващия сезон като малко дете коледен подарък

Кула от карти – потресаващ Kevin Spacey и политически интриги, които не ми втръсват
The Following – брилянтно попадение с чудовището James Purefoy в главна роля
Анатомията на Грей – никога не съм гледала сериал, в който е възможно да обичаш всичките герои, до един!
Под прикритие -  гордо добявам това заглавие към чуждоезичните 

Бягство от затвора (Prison Break) е най-зарибилият ме сериал за всички времена, изключайки последния сезон..
Кайл Екс Уай – едно от любимите ми тинейджърско – родителски филмчета, в които измишльотините не само не ме дразнят, а ме радват
Най-забавния ми „фаст фууд” сериал, който си пускам като пуканки към биричката:
Теория за големия взрив (The Big Bang Theory)

Това е есенциална извадка от серийното ми грехопадение и отсега знам, че този лист ще набъбва, защото аз ще го отглеждам като малко грахово зрънце, което все ще ми боде под дюшека и ще ме кара да ставам в 5 да изгледам следващия епизод на следващия сериал с много е-та и подобрители, но и с огромна здравословна доза емоции, които  никой не може да ми осигури – лъжичка по лъжичка, като витамини за душата ми, която иска да е героиня в сериал – Лукреция Борджия, Биргите Ниборг или Мередит Грей - според настроението  и липсите.. .
Докато гледам съм тъжна, влюбена, изоставена, щастлива, изгубена, намерена, преродена, млада, зряла, помъдряла, оглупяла..същински калейдоскоп на всички състояния, през които се лута лудото ми параноично, себично, шизофенично, идеалистично, романтично аз...Обичам сериалте!