Вместо представяне

My photo
Аз съм отявлен епикуреец, всеяден четолюбец, преоткрил се гурман - повече дегустатор, Дон Кихот, заклет романтик, работохолик, киноман със заложби на кинокритик. И още: свръхемоционална, истинска, пишеща! Четете ме, съдете ме, но и ме усещайте! Защото аз съм повече чувство, отколкото разум, повече душа, повече от това, което този свят иска от мен, и много по-малко!

Thursday, July 10, 2014

За Планирането и Мечтаенето




Всичките ми познати се кълнат, че предпочитат спонтанността, но това са откровения между два плана. (само една си признава, че планирането е основна градивна клетка на спокойствието и просперитета й).

Та след един спор с мой „спонтанен” френд, изръшках де що имаше мисли на мъдри глави за плануването, плановете и връзката им с живеенето!

Някои умници очевадно са предтечи на модата на импровизациите, улавянето на мига и реенето в ефира:
  
  • Животът е това, което ти се случва, докато си зает да правиш планове!
  • Интелигентните имат планове, мъдрите принципи!
  • Аз не правя никакви планове, а просто позволявам на вселената да ме изненадва!
Други практици и прагматици твърдо отстояват тезата, че планирането е в основата на щастливия (или поне подредения) живот.

  • Цели без план са просто желания!
  • Някой днес седи на сянка, защото някой друг е планирал да засади дърво!
  • Ако не знаеш къде точно отиваш, как ще знаеш как да стигнеш там?
  • Плановете не са толкова важни, но планирането е есенциално!
  • Всичко, което започва с планиране, завършва с победа!
  • Да мечтаеш, всъщност означава да планираш!
Хванах се за последното прозрение и спонтанно прозрях, че е истина! Аз лично, както 90 процента от себеподобните си, дишам, работя, живея? и стихове не пиша, понеже не умея!

Живвам, само като планирам и когато дойде време да превърна планчето в спомен!
Като остана без изглед за почивчица, пътуване, увеселение приятелско, се чувствам обречено застопорена в настоящето и без никаква емоционална връзка с бъдещето.
А точно тя ми е много важна, защото иначе към днешна дата ми остават едни чисти, прости, статистически 6 месеца без малко до края на годината!

Ако обаче на календарчето в червено са оградени  5 дни с индекс Gr (Гърция), 4 дни през Октомври с мечтаната абревиатура It (Италия) и т.н, очакванията от бъдещето са свързани освен с мисълта за нови бръчки и сметки, с животворна емоция!
Есенциално търпение и нетърпение да се докопаш до заветните, специално отредени за бягство от съществуването няколко дни, които ще ти припомнят, че животът, макар кратък, може да бъде хубав!

И да, плановете винаги съдържат в себе си n % риск от провал, като последното ми лелеяно отскачане до Източните Родопи и язовир Кърджали, но след студения (придружен с нечувани гръмотевични бури) душ, душата ми има вопиюща нужда от джакузи с топла вода, в които да бълбукат малки и още по-малки планчета...

Та много искам да съм спонтанна, както е модно и екзистенциално, но имам нужда да бъда практично планираща, като притововес на романтично устроената ми, непрагматична природа, защото това е единственият начин да бленувам не просто за остров Бали, малка спретната къщурка в Родопите, печалба от тотото, а за реални, възможни нещица, които ме чакат ей там, зад ъгъла на месеца, тримесечието, годината...

И не просто да плакна очи в ТОП 10 на най-екзотичните, най-екстравагантните, най-романтичните и прочие най-курорти в света и да си се представям полегнала на шезлонг на верандите им с балдахини от диви орхидеи, а да знам, че има тераска с прекрасен изглед към някоя родна планина, която ме очаква и вероятността да се озова там, е много голяма!
Та, ако някой към днешна дата ме попита, обичаш ли да планираш, ще му отговоря: Да, обичам да мечтая!

No comments:

Post a Comment