Вместо представяне

My photo
Аз съм отявлен епикуреец, всеяден четолюбец, преоткрил се гурман - повече дегустатор, Дон Кихот, заклет романтик, работохолик, киноман със заложби на кинокритик. И още: свръхемоционална, истинска, пишеща! Четете ме, съдете ме, но и ме усещайте! Защото аз съм повече чувство, отколкото разум, повече душа, повече от това, което този свят иска от мен, и много по-малко!

Wednesday, August 13, 2014

Искрено и Лично за Фейсбук



 
Днес колежката ми – горда бъдеща студентка, ме информира надлежно, че в Нов Български Университет се изучава модерна дисциплина, наречена Facebook.
Изумена от новината за новия университетски предмет и разтърсена от ментални противоречия,  се размислих на тема как социалната мрежа се превърна във феномен, водещ до пристрастяване (дефинирана е диагноза Facebook зависимост (FAD)), възможно зомбиране,  тежка абстиненция и за капак - ИЗУЧАВАНЕ.
Като малка работна пчелица се разрових в статистиката, за да базирам съжденията си на солидна основа и ще споделя някои факти с вас, нищо, че нямам бутон сподели:

  • Регистрираните във Facebook вече надхвърлят 1 млрд. души. (1/6 от целокупното човечество).
  • Средно 50% от всички потребители на мрежата влизат в нея всеки ден. (обзалагам се, че процентът е набъбнал от последното преброяване)
  • Най-големите фейсбукманиаци са австралийците с рекорд от средно 7 часа дневно. (чудя се дали този процент е престижно дело на безработните австралийци или просто така си работят)
  • Над 35 млн. души обновяват всеки ден статуса си „За какво мислите?”. (според мен е належаща появата на бутон: „Не мисля за нищо днес”, предричам му дивен успех”)
  • Всеки 3-ти от разводите в САЩ съдържа в делото си думата „Фейсбук”. (напълно допустимо, имайки предвид, че в ерата на онлайн комуникациите изневерите започват точно така)
  • Сирия, Китай, Иран забраниха официално социалната мрежа за гражданите си. (Аллах и Си Цзинпин да пазят диктатурата)
  • 20-годишна служителка на IBM в Канада не получи обезщетение от застрахователната си компания, защото застрахователите установили при разследването си, че в профила й е публикувана жизнерадостна снимка във времето, в което тя твърдяла, че е била в болнично заведение заради депресия. (Внимавайте с излишната веселост, не се знае кога ще бъде използвана срещу вас)
  • В Австралия действа протокол за призоваване на обвиняеми пред съда през „Facebook”.

След като се запознах с фейсбук в цифри и любопитно инфо, спретнах кратко интервю с един от най-мислещите си френдове, определено диагностициран с FAD,  какво го свързва лично и искрено с FB.
Той: Първо ме интересува това, което публикувам, дали се харесва на хората и колко се харесва!
Аз : Винаги си бил нарцис, значи си събирач на лайкове, за мен някаква извратена форма на колекциониране на масово одобрение, което няма как да получиш в нормалния живот.
Той: Може и така да е, но не е само това. Фейсът е бърз начин за симултанна комуникация
Аз: Има скайп, 100 пъти по-удобен. Но не е публичен...
Той: Скайпът е скучен, като бяла болнична стая, тук има по-приятен интерфейс.
Аз: Добре, какво друго?
Той: Ами понякога попадам на умни мисли
....Без коментар

Въпросният субект може да те затрупа с вербални лавини по всякакви теми, но тази определено му беше трудна и не го вдъхнови. Оставих го да си търси сам отговорите, които още не е дал на себе си и е време да споделя

Моята лична „любовна” история с Фейсбук.
Станах закономерна жертва на масовата фейс лудост през 2009 г. сравнително късно, имайки предвид свирепата ми интернет зависимост.

Към днешна дата съм далеч от вече споменатата диагноза FAD, но за протокола следва да направя признание, че почти няма ден, в който да не се отбия тъдява.

До ден днешен не разбирам необходимостта на повечето обичайни заподозрени да споделят всичко – от сутрешната си прозявка до стомашните си разстройства и действието на лопедиума върху тях.

Бих изстъргала с нокът от софтуера функцията „feeling….” Loved, happy, bored… Не съм чувала от години някой да споделя тези си състояния в членоразделна, нормална човешка реч, но пък им се „наслаждавам” доволно във всеки втори post.

Изприщвам се от селфита! Недай боже да дойде ден, в който ще започна да се самозаснемам с издадени напред джуки, в една и съща безумна поза, с едно и също ситуиране на главата в „правилния” ъгъл. Всъщност преди фейсбук нямах и елементарна представа що е нарцисизъм и че е по-разпространена диагноза от идиотизъм.

Получавам уртикарии всеки път като видя споделени мъдрости и откровения, пакетирани с „подходяща” снимка, а мъдростите задължително изписани с правописни грешки. А когато същите се share-ват от доказано интелигентни люде, започвам да се съмнявам в собственото си IQ.

Ненавиждам постове на английски от сънародници, освен ако същите не живеят в чужбина и имат чуждоезични приятели в колекцията си, които не желаят да дискриминират.

Аз споделям във фейсбук само лични мисли, обект на авторско право, и смятам, че това е идеята на общуването, па макар виртуално, а не безхаберното и безмерно цитиране.

Почти невъзможно е да приема покана от непознат човек, освен ако не съм обзаведена с предварителна информация и увереност, че същият няма да спами пространството, което ежедневно обикалям, с нищо друго, освен с ценни мисли.

Нерядко бивам обладана от пориви да се откажа от огромен процент приятелства, поне виртуално, защото приятелските монолози на всякакви теми минута по минута буквално ме изтощават.

Радвам се, когато приятелите ми в чужбина публикуват спорадично снимки, които мога да разгледам, докато пия сутрешното си кафе, но предпочитам да получа същите на пощата си, специално подбрани за мен и с коментари, непредназначени за куцо и сакато, а шифрирани с тайния код на близостта.

Одобрявам всички картинки и клипове, които могат да те усмихнат и нямам нищо против принципа „предай нататък” в тези случаи. Същото важи за музиката.

Служебните ми задължения и афинитета ми към нейно величество Рекламата, ме заставя да разглеждам и признавам социалната мрежа като една от най-успешните рекламни платформи, пръквали се някога.

В заключение – мога с, мога и без фейсбук! И идеалистично си пожелавам  всеки от милиардът фейсбук – последователи да отдели половината време, което харчи в мрежата, за да прочете няколко страници от стойностна книга, такава истинска, отпечатана на хартия.. Може би следващия път ще има нещо ценно за споделяне, излязло от сърцето му, сътворено между собствените му мозъчни гънки, а не взето назаем и копи-пейстнато.


No comments:

Post a Comment