"Jack Reacher" или Монолог с Том Круз

Аз тебе много те уважавам, г-н Круз! Не заради Мисията Невъзможна и Игра на Световете, а заради всичко останало: Топ Гън, Широко затворени очи, Роден на 4-ти юли, Jerry Maguire...И да не забравя, шапка ти свалям за Последният Самурай, който те направи звезда в моите широко отворени за стойностни ленти очи.

Сега въпросът е в коя колонка да подредя поредното ти героично превъплъщение в ролята на Jack Reacher.

Ще започна със заключението: Обичам трилъри...с теб в главната роля, с всичките ти 150 см и страхотен талант, на който можеш да стъпиш като на  гранитен постамент, вместо на обувките си със специална подметка за миньони.

И за да следвам елементарна логика в изложението: Бях изумена, като прочетох, че героят от книгата One Shot на Lee Child, вдъхновила настоящата лента, е великан, с чието телосложение и ръст нямаш нищо общо. Интересна режисьорска хрумка, която е разочаровала доста книгомани и  киномани впрочем.

Jack Reacher ме грабна от пръв кадър и ме държа в напрежение до последния, въпреки холиууд-екшън – сцените и камарата трупове, които остави след себе си, препускайки по колизиите на интригата. Истинска интрига, чиято развръзка зрителят дълго не може да предвиди, но пък за това е аналитичният ум на героя ти, който може да върне 10 хода назад и да предвиди 5 напред по шахматната дъска на сюжетната загадка!

Историята: 6 изстрела, 5 трупа, някъде в Америка! Случай, който полицията разплита за часове,  вследствие на което опитен снайперист е прибран на топло по бързата процедура и всички доказателства са налице, но вместо признание стрелецът изрича „You got the wrong guy” „Повикайте Jack Reacher”.

Предвидимо всички пътища водят към пари, пари и пак пари, но има съспенс, има забележителна актьорска игра, има послание, за мен имаше и емоция, въпреки призрачното, стоическо, неемоционално присъствие и доминиране на героя ти на екрана.

Ти, Том, си от звездите, които правят един филм забележителен и около които всички останали са масовка /освен, ако наоколо не се навърта някой  гигантски Харизматик като Ken Watanabe в Последния Самурай, който да те засенчи/. В Jack Reacher поне не видях никой друг, освен теб!

Толкова ти отиват роли на самотници, странници и бегълци, г-н Круз! Подозирам, че човек може да изиграе само себе си с такава лекота. Отиват ти и роли на умници, подозирам също, че си точно такъв.

Вдъхновяват ме истории, па макар и измислени, за това как едно същество може да изостави чувството си за самосъхранение в името на генерално или конкретно тържество на справедливостта, на принципи и идеали, от които средностатистическият хомо сапиенс е лишен и оголен като кабел със свръхвисока материалистична консумация.

Да се върна на заключенията. Колкото и нелепо да изглеждаше облечен в самурайски доспехи, беше величав, докато размахваше меч на бойното поле, бранейки идеали и принципи. За мен Jack Reacher е продължение на героичното ти преображение от Последния самурай – в други времеви измерения, но със същото наглед наивно послание „Не винаги побеждава злото”. Аз съм от същия отбор, на Дон Кихотовците, обречени и отдадени на изгубените по презумпция малки и големи борби и схватки с бездушието и безпринципието на света, в който са родени..с принципи и идеали!

Очаквам да те видя в следващата лента, Том! Великолепен си, каквото и да казват критиците ти!

„Yout think I'm a hero? I am not a hero. I'm a drifter with nothing to lose.”